2-11 юли 2010 г. Начало на лятната ваканция
8 часа с кола + 4 часа на бързия ферибот и можете да бъдете на Naxos, един о Цикладските острови.
Благодарение на стакчките в Гърция при нас се получи другояче. Пътят беше по-дълъг и живописен. Затова разгледахме Делфи, Маратон и крайбрежните курорти на Атина, които не бяха много привлекателни. В крайна сметка се добрахме до пристанището в Пирея и на място определихме крайната точка на нашата почивка. Варианти имаше няколо, но най-подходящ беше фербота за Парос и Наксос, любими дестинации за сърфистите. Избрахме последния.
На острова стъпихме по обяд. Градчето подминахме набързо, мисля че само спряхме да купим някои местни вкуснотии. Тръгнахме по крайбрежието в посока обратна на часовниковата. Веднага на излизане от града видяхме първия сърфитстки спот - лагуна и прилежащото море. Мястото е "истинско", гладка и плитка вода, вятър, сърфисти, кемпери и т. н. , но несърфистите не го оцениха. Наистина не е за плажуващи. Постепено отминахме местните курорти и селца и се доближихме до "истината". Понеже бяхме за първи път тук, ни отне 1-2 часа да разгледаме няколко плажа и в крайна сметка избрахме Glyfaga beach. Уморени, а някои и поизнервени от дългия преход, решихме от тук да не мръдаме следващите 6 дена.
Крайбрежната ивица, около 8 км, е див плаж. Морето е толкова прозрачно, че като се гмурнеш с маска виждаш съседния остров Парос :). Хора почти няма, тук таме някой плажуващ или сърфист.
Въпреки горното описание цивилизация има. Но като се обърнеш с гръб към морето, не виждаш кв. Люлин както на нашите курорти, а симпатична гледка в стил Циклади. На 100 м от нас имаше ресторант. Магазините са в съседните селца, откъдето наехме и ATV, за карането на което местния ландшафт е отличен. Разходките с фотоапарата в околностите също са много приятни. Освен оскъдна растителност, овце и кози има много диви зайци и птици.
За спота: Вятъра духа денонощно, вечер понякога отслабва. Направление сайдшор. Майторите ползваха платна 4м и дъски за скейборд :). Аз малко по тежка артилерия. Има вълни особено навътре. За начинаещи става сутрин рано и понякога надвечер. Спасители и инструктори няма. Чужденците бяха основно французи, пенсионери, но имаше и младежи като нас :).
Обратно се добирахме без приключения, с малко тъга за отминалите дни и смели планове за следващата голяма лятна ваканция и следващия остров. За съжаление островите са повече от отпуските.
Links:
